Кръстова гора

Кръстова гора е местност в централната част на планината Родопи в България, близо до Кръстов връх (1413 м), от който носи името си. Позната е също като Родопската Света гора заради намиращия се там манастирски комплекс. Разположена е в най-южната част на Област Пловдив, в направление запад – изток, на територията на Община Лъки и на Община Асеновград, между селата Белица и Мостово.

Тръгвайки по пътека от Кръстов връх на запад, край него е голяма чешма с висок параклис, след 150 м се стига до манастирския комплекс, където най-забележителните обекти са църквата „Света Троица“ и монашеската сграда – всички на територията на Община Лъки. На границата между общините има голям паркинг, до него на територията на Община Асеновград са хотел-ресторант и останалите обекти от комплекса – църквата „Покров на пресвета Богородица“, комплекс „12 апостоли“ от 9 параклиса (разположени двустранно на стълбището към връх Кръста с разпятието) и още 3 параклиса северозападно след върха с кръста („Св. Йоан Рилски“, „Св. Три светители“ и „Св. Висарион епископ Смолянски“).

Северно от храм „Покров на пресвета Богородица“ на пътя от Асеновград е изградена арка, олицетворяваща входа на комплекса. На около 700 метра югоизточно от храма е чешмата Окото.

На този връх се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази частица, която била прикрепена към кръст или от нея бил направен кръст, се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Руският цар изпратил пратеници с богати дарове за султана, като им поръчал: „Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви.“ Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Майката на султана, като научила за това, му рекла: „Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го вземи.“

Султанът изпратил хора, но не могли да хванат пратениците, защото, като узнали, че ги търсят, не се върнали по същия път, а се отправили към Средните Родопи. В манастира на Кръстов връх русите предали на монасите кръста и заминали за Русия. Не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи, а монасите са избити. Те успели обаче да скрият кръста в подземното манастирско скривалище.

Белинташ

Белинташ (Беланташ, среща се и като Белънташ, а като малко по-остаряла форма и „Бели таши“) е скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект датиращ от Енеолита, който е бил използван за ритуални нужди от населяващите района племена, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Съществуват и хипотетични предположения, че в по-късните епохи, когато траките населяват този район на планината съществуващото древно светилище е било посветено на бог Сабазий. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 m, с надморска височина 1225 m. Намира се на 30 km югоизточно от гр.Асеновград. Това е второто най-голямо скално-изсечено светилище в България (след Перперек), разположено на площ от ок. 5 декара, върху издължена (в посока север-юг) скална плоскост, със среден наклон на изток от около 18º.

Според един от най-изтъкнатите български специалисти по праистория проф. Ана Радунчева, енеолитният храмов комплекс до село Долнослав и светилището Белинташ са неразривно свързани. Храмовият комплекс представлява неразделна част от високопланинската система от скални светилища и е най-ниско разположеното нейно звено. Обектът е функционирал като единен комплекс с мащабното скално светилище Белинташ, намиращо се над селата Долнослав и Тополово.

Както скалното светилище Белинташ, така и храмовият комплекс край Долнослав попадат в обширна и силно проявена магнитна аномалия. Археоастрономическите изследвания показват, че всички аномални точки в храмовия център се намират вътре във сградите, а на местата им са издигнати олтарите.

Светилището Белинташ е разположено високо в планината над селата Мостово, Тополово и Долнослав. Смятано е за второто по големина на територията на България (след Перперек) и има визуална и функционална връзка с енеолитния храмов комплекс край с.Долнослав. От хълмистата част на Тракийската низина го отделят последните високи планински хребети на Родопите, които според проф.Ана Радунчева са естествено комбинирани така, че образуват легнала по гръб мъжка фигура със скръстени на талията ръце и фалос сочещ небето. Самото светилище е разположено на просторно каменно плато с формата на фуния, чиято най-ниска част завършва в тясно каменно дере. Върху най-високата част на платото е разположено своеобразното плато-олтар. То е дълго около 300 m, а скалите в основата му, гледани от север и при подходящо положение на слънцето са оформени като исполинска фигура на легнал по корем лъв. Тази централна част на светилището се намира в средата на обширен кръг от по-високи планински масиви, характеризиращи се с две особености – че от всяка точка на външния кръг добре се вижда платото олтар и биха могли да се наблюдават всички церемонии, които са се извършвали на него и че именно най-високите хребети от този външен кръг се комбинират естествено така, че образуват още поне три легнали по гръб мъжки тела.

Така, изключително необичайната природна даденост е била основателна предпоставка за избора на мястото, както и фактът че светилището се намира в обсега на много мощна магнитна аномалия. Границите на обекта на северозапад стигат до Кръстова гора, а на югоизток до Каракулас. Доминиращите над светилището са върховете и плата Драганица, Караджов камък, Ин кая и Шилнест камък – на всичките тези места е открита късноенеолитна керамика.

Пътят към централната част на светилището преминава покрай огромни скално-изсечени или дооформени от човешка ръка антропоморфни и зооморфни скали и изсичания в скалните масиви на платото. На самото плато се наблюдават и разнообразни геометрични очертания. На самото плато-олтар са издълбани два скални басейни (назовавани често щерни), които не пресъхват и в най-горещите дни от годината. Около тях също така се наблюдават оформени в леглото на скалата своеобразни каменни седалки. Предполагаемата връзка с енеолитния култов комплекс край с.Долнослав, определя Белинташ като светилище на 7000 години, което го прави едно от най-старите на територията на Европа.

Белинташ е плосък връх разположен в пирокластичен поток. Масивът служи като място за почивка на едри грабливи птици и други редки защитени видове – червенокръстна лястовица, червеношипа ветрушка, алпийски бързолет и др.

Караджов камък

Местността и едноименният връх „Караджов камък“ се намират в непосредствена близост до село Мостово в Западните Родопи. Представлява високо скално плато (връх с височина 1448 м), в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей, в който е заклещен огромен камък – т. нар. Караджов камък. Територията на едноименното скално плато е обявена за защитена местност със Заповед № РД 1015 от 6 август 2003 г.[1] По време на археологическо проучване, ръководено от д-р Иван Христов (НАИМ при БАН) през 2003 г. е установено, че Караджов камък е изпълнявал функцията на светилище през ранната Желязна епоха и късната Античност.

Връх Караджов камък (1448 м н.в.) е разположен в най-югоизточната част на рида Градище в Родопите. Мястото представлява високо скално плато със стръмни отвесни високи над 100 м скали. Платото заема площ от 4550 m². По цялото плато има десетки ями с естествен произход, но дообработени от човешка ръка. Единственият подход към платото е от югозапад през скален процеп, наречен от местните Боаза (Процеп). Процепът е висок 18 м и във горната му част се забелязват около 10 издълбани стъпки, силно измити от течащите дъждовни води.

Първите археологически прочвания на платото са осъществени едва през 2004 г. от екип на археолога д-р Иван Христов. Три сондажа са разположени в ниските части, между изпъкнали над околния терен скали. Установено е, че между скалите, върху които са издълбани улеи и ями, ритуално са били полагани огромно количество фрагменти от керамични съдове. Керамиката, намерена на обекта, е датирана от археолозите към втората фаза на ранната Желязната епоха (VIII – VI в. пр. Хр.).

Христов датира съществуването на светилището основно в два периода – първият в Ранножелязната епоха, а вторият – от края на III в. до началото на IV в. (благодарение на нумизматичен материал, намерен край обекта). Разположението на светилището в района на Белинташ, обаче сочи по-ранна датировка, още в Новокаменната епоха и по-късното му преизползване от траките.

Както и при други древни светилища, тук се наблюдават няколко нива. Първото ниво се нарича Долна култова площадка, следват издълбани стъпала – преход към по-високата част, където в скалите има изсечени малки дупки.

Караджов камък е преди всичко впечатляващ скален феномен, обграден от прекрасната природа на резервата Кормисош. Достъпът до горната част на скалата е подсигурен от метален парапет и дървена стълба, минава се точно под камъка. Последните няколко стъпала са изсечени от траките – това не прави впечатление на всеки, защото са изветрени, а и има много други неща, които привличат вниманието. Изкачването е доста стръмно и трябва да се внимава. Гледката от върха на платото е невероятна – откриват се полегатите била на близките и далечни родопски местности – Белинташ, Кръстова гора, вижда се и местността на хижа „Марциганица“. Слизането е по същия път с парапета, защото останалите стени на платото са отвесни.

Поради факта, че до тази забележителност се достига само след пешеходен преход и е обявена за защитена местност, природата е запазена непокътната. Маршрутът дотам минава на места по билото, което открива красиви панорамни гледки.

Прочуванията на платото са осъществени през 2004 г. от екип на археолога Иван Христов. Три сондажа са разположени в ниските части, между изпъкнали над околния терен скали. Установено е, че между скалите, върху които са издълбани улеи и ями, ритуално са били полагани огромно количество фрагменти от керамични съдове. Керамиката намерена на обекта е датирана от археолозите към втората фаза на ранната Желязна епоха (VIII – VI век пр. Хр.).

Христов датира съществуването на светилището основно в два периода – първият в Ранножелязната епоха, а вторият – от края на III в. до началото на IV в. (благодарение на нумизматичен материал намерен край обекта).